Основите на здравето на кучето , а следоватeлно и възможностите за най-ефективно използуване на всичките му работни качества , се залагат още в детството. От това в какви условия расте то , доколко правилно е съставен неговия порцион , зависи ще бъде ли то силно , неуязвимо животно или организмът му ще се формира подложен на различни заболявания. Ако храним кученцето с остатъци от трапезата , давайки му до насита каша , не можем да очакваме от него да израсне надежден защитник. Възрастното куче може да има много добра психика , но ако то е преболедувало от рахит , не е достигнало оптимален ръст , не е могло да натрупа достатъчна мускулна маса и при това често боледува , ще бъде трудно да изискваме от него изпълнение на каквито и да било задачи. Службата на кучето-пазач , на кучето-телохранител изисква преди всичко великолепно здраве. Именно затова се налага да правим сериозни материални разходи и да губим много време , за да подберем такъв порцион , който най-пълно би съответствувал на потребностите на конкретното куче и би му дал възможност най-пълно да реализира заложеното му от природата. Помнете , че всякакви икономии от храната на подрастващо куче се "връщат" като непоправими загуби в зряла възраст , а често и с намаляване продължителността на живота. През последните години в литературата се появи огромно количество препоръки за храненето на кучетата , които понякога изобщо не се съгласуват помежду си. Рецептите на някои "познавачи" не издържат никаква критика. Многобройни фирми - производители на сухи и консервирани храни не жалят средства за реклама , твърдяща , че именно тяхната храна е най-пълноценна , най-балансирана , с една дума - точно тази , която ни е нужна. Като резултат , наред с грамотно съставените рациони , съществуват и препоръки , да се доверим на които съвсем не е безопасно. Различните марки сухи храни са съвършено различни по качество. Ако кучета от тежките породи се хранят само с тях , то могат да възникнат неприятни странични ефекти.За да разберем по-добре въпросите на храненето , ще разгледаме особеностите на месоядното хранене. Голяма част от кучетата , в това число и САО , са месоядни , техният стомашно-чревен тракт е приспособен за смилането преди всичко на месна храна , кости и хрущяли. Обаче хищниците не се хранят само с месо , в рациона им влиза и растителна храна , при това през топлите сезони много повече , отколкото през зимата. Нека разгледаме особеностите на храносмилателния тракт на месоядните. Това са преди всичко добре развити зъби , разпределени според различните им функции /отхапване , разрязване , сдъвкване / , а също обилно отделяна слюнка с много високо съдържание на лизоцим - вещество , убиващо болестотворните микроорганизми , което позволява да се избегнат възпаленията в устната кухина при травмиране на лигавицата от парчета кости и освен това , дава възможност да се поглъща непрясно месо /естествен компонент в храненето/. Стомахът на кучето може силно да се свива и разпуска , което е свързано с крайно нередовното хранене: може да не хване плячка няколко дни , но след като е хваната , трябва да се наядеш "до козирката". С този момент са свързани две особености. Кучето повръща излишната храна и я крие "за черни дни" , освен това , за нея е естествено да гладува - затова при домашното и отглеждане са необходими "диетични" дни. Червата на кучето са много по-къси от тези на тревопасните , поради което слабоусвояемата растителна храна преминава през тях почти несмляна. Независимо от това плодовете и зеленчуците са необходими на кучето в качеството си на баластна храна и също за усилване на перисталтиката /съкращенията/ на чревната мускулатура. Целулозата - основата на грубите растителни храни - частично се разцепва в слепия дял на червата. Различните участъци от храносмилателния тракт изпълняват различни функции . За нормалното и усвояване храната трябва достатъчно бързо да премине целия път . Движението на хранителната маса се осигурява три взаимносвързани механизма : активната перисталтика (за сметка на силното разтегляне на стомаха и червата) , фоновата перисталтика (характерна дори за абсолютно празните черва на спящото животно) и усилването на перисталтиката поради работата на мускулите на движещото се куче . В естествени условия храносмилателния цикъл на хищниците изглежда приблизително така . Плячката е хваната и преглътната . Големият обем храна разширява стомаха и червата започват интензивно да се съкращават . Кучето в това време си почива и е слабо подвижно . След смилането на по-голямата част от храната стомахът се свива и червата освобождават по-голямата част от съдържанието си . Животното започва да се движи активно , което помага за усвояването на останалата храна . След това отново празен храносмилателен тракт , максимално свит стомах , възникнало чувство за глад - и нов лов , значително физическо усилие . На основата на тези особености е необходимо правилно да се съчетаят храненето и работата на кучето . След храненето му е необходим покой , по-късно спокойна разходка и сериозни физически натоварвания на абсолютно празен стомах . Нека напомним , че натоварванията с пълен стомах довеждат в най-добрия случай до повръщане на храната , в най-лошия - до преплитане на червата , с възможна бърза и мъчителна смърт на кучето . Недостатъчното движение води до атония на червата , което рязко влошава усвояването на храната и често води до разстройство на храносмилането . Постоянното хранене с малообемни и лесноусвояеми храни е нефизиологично и води до значително намаляване обема на стомаха и отслабване перисталтиката на червата . Тези храни трябва да се редуват с обемни естествени храни . Б А Л А Н С И Р А Н О Х Р А Н Е Н Е Основните компоненти на храненето са белтъчини , мазнини и въглехидрати (захари и целулоза) . Белтъчините са необходими на организма като пластичен материал за изграждането на собствени белтъци . В процеса на храносмилането те се разцепват на най-простите си съставящи ги вещества - аминокиселини . Общо аминокиселините са 20 обаче не е задължително всичките 20 да влизат в състава на някой белтък . Част от аминокиселините се синтезират в организма част от тях постъпват в организма само от "външни" белтъци , последните аминокиселини се наричат незаменими . Според произхода си белтъчините биват два основни вида - растителни и животински , като последните обикновено са трудноусвоими и не съдържат пълния комплект аминокиселини . Най-богати на лесноусвоими белтъчини са бобовите - соя , грах и други подобни . Трябва да се отбележи , че в техните семена се съдържат вещества , зле влияещи на кучешкото храносмилане . Затова не всички бобови могат да бъдат използувани за хранене на кучетата . Онези от тях , с които можем да храним кучетата , например грах , се нуждаят от дълга топлинна обработка , до пълно разваряване . При такава подготовка бобовите са прекрасна съставка на рациона на кучето , благоприятно влияещо на функционирането на храносмилателния тракт и на общия обмен на веществата . Мазнините са най-мощния енергоносител в организма . Освен това , мазнините и мастоподобните вещества - липидите поради своята хидрофобност са задължителен компонент за изграждане на клетъчната мембрана . Особено голямо е съдържанието на липиди в клетките на мозъчната тъкан . Мазнините с различен произход се усвояват от организма на кучето в различна степен . Мазнините се усвояват във вид на емулсия , за образуването на която е необходим чернодробен секрет - жлъчка , следователно , колкото по-трудно се осапунва конкретната мазнина , толкова повече се "товари" черния дроб . Съществуват практически неусвоими мазнини , като например , вазелиновото масло , което се дава за очистване на червата .Животинските мазнини са доста трудно смилаеми , най-трудно се смила овнешката лой , която трябва да бъде изключена от рациона на младите и болни кучета . Най-лесно се осапунват растителните мазнини и растителните масла , които не само благоприятно влияят на перисталтиката , но и подобряват общия обмен на веществата . При излишък от мазнини се претоварва черния дроб . И , освен това , те се отлагат като "тлъстинки" . Изобилното натрупване на мастна тъкан - затлъстяването - влошава работата на всичките вътрешни органи , отслабвайки организма като цяло . Затлъстелите животни бързо се уморяват , зле работят и стареят преди естествения биологичен срок . Въглеводородите , по-точно захарите , са източник на "храна" за всяка клетка . Всички захари , внесени в организма , се разцепват до глюкоза , излишъците от която във вид на гликоген се натрупват в черния дроб . При излишъци от захари се извършва биохимическа трансформация вече не в гликоген , а в мазнини . Следователно голямото количество лесноусвоими въглеводороди в храната води до затлъстяване . Освен това , при излишъци от захари се претоварва подстомашната жлеза , секретираща инсулин , който регулира взаимното превръщане на гликогена в глюкоза , а това провокира развитието на диабет . Наред с основните хранителни вещества за нормалната си жизнена дейност организмът се нуждае от витамини - сложни органични вещества , специфични катализатори на различните обменни процеси , и неорганични , наричани макро- и микроелементи . Делението на макро- и микроелементи е твърде условно . Макроминералните елементи , консумирани в грамове и десетки грамове , обикновено са строителен материал за различните тъкани , а микроелементите (десети , стотни и даже хилядни части от грама) , по принцип , влизат в състава или на витаминно - минералния комплекс , или на белтъчно - минералния комплекс ; или като хормони . Важно е правилното съотношение между различните минерални елементи , тъй като те образуват в организма взаимодействуващи си двойки , като например , натрий и хлор , калций и фосфор и т. н. При недостиг или излишък на един от компонентите на двойката сериозно се нарушава клетъчния обмен на веществата . Доколкото витамините действуват обикновено в съчетание с микроминералните вещества , трябва да се предпочитат онези препарати , в които тези вещества са в комплекс . При недостиг от витамини (хиповитаминоза) се развиват болести на обмяната на веществата , често значително отслабващи различните функции и дори водещи до гибелта на животното . Лечението на авитаминозите е трудно и дълго , а последствията от болестта могат да се проявяват през целия останал живот . Затова профилактиката на авитаминозите е твърде лесна - по време на растеж , на бременност и в преходните сезони в храната да се добавят витаминно - минерални препарати каквито има в изобилие във ветеринарните аптеки и в специализираните магазини . За съжаление , при храненето на кучетата много любители се ръководят от поговорката , че "Яхнията няма да се развали от олиото " и се стараят да дават повечко не само храна , но и специални добавки . Обаче излишъкът от витамини съвсем не е безопасен . Хипервитаминозите са точно толкова тежка болест на обмяната на веществата , както и хиповитаминозите . При прилагането на витамините трябва да помним някои особености на обмяната на веществата при кучетата . Например , за разлика от човека , кучето може да синтезира витамин С , а под влиянието на слънчевата светлина в кожата може да се синтезира и витамин Д . Поради това витамин С не трябва да се дава повече от 10 дни , след което трябва да се направи почивка , за да не се блокира собствения синтез на този витамин и така да се провокира хиповитаминоза . Някои витамини , като например А и Д , се натрупват в организма на кучето , затова могат да бъдат давани със значително превишаване на дозите (до 10 пъти) , но задължително със големи интервали между приемите . В периода на растеж на такова едро куче , каквото е САО , е необходимо да се обърне особено внимание на правилното съотношение между Калция и Фосфора , които трябва да са 1,7 части Калций на една част Фосфор . Обикновено храните съдържат излишък от Фосфор . В такъв случай неусвоеният Фосфор се свързва с Калция и се извежда от организма и като краен резултат наблюдаваме недостиг на Калций . Недостигът на фосфор също води до неусвояване на Калция , даже ако го даваме във вид на минерална добавка . Можем да отсраним подобен дисбаланс , ако добавяме в храната специални минерални добавки . Непременно се уверете , че съотношението Са : Р в добавката е близо до оптималното . Могат да бъдат използувани и аптечни препарати : калциев глюконат , глицерофосфат и лактат , също като хранителна добавка може да се използува и тебешир . Авторите не смятат костното брашно за най-добрия източник на микроминерални вещества поради следните причини : съставът му никога не е точно известен ; поради недостатъчно фино смилане е възможна перфорация на чревната лигавица от костни частици ; освен това , костното брашно се получава от костите на животни , в които може да са натрупани много опасни за растящия организъм вещества като тетрациклин , Кадмий , Олово , радиоактивен Стронций и т. под. Минералното подхранване по време на растежа на едро куче трябва да се дава точно по лекарско предписание . Предозирането може да предизвика преждевременно "втвърдяване" на растящите кости и по този начин да прекрати растежа им . Кучето не само че няма да бъде достатъчно едро , но ще остане и нехармонично . Освен това е напълно възможно и т. нар. "остъкленяване" на костите - изобилно отлагане на Калций в костите , което ги прави крехки и чупливи . При животни със силно минерализиран скелет счупванията на кости могат да се случат не само при падане , а даже и при непохватен завой . К А К Д А С Е С Ъ С Т А В И Р А Ц И О Н Предлагаме на читателите да използуват за основа рациона , разработен от авторите за един от питомниците , специализирали се за племенна работа със САО . О С Н О В Н И П Р О Д У К Т И В Р А Ц И О Н А Месо : говеждо , нетлъсто овнешко , конско (всичките - с кости). Субпродукти І : шкембе , (СЕТКА) , книжка от едър рогат добитък ; далак , сърце , черен дроб , бели дробове , (КАЛТЬІК) , гръкляни , бъбреци , (ОБРЕЗЬ , ЖИЛКА). Субпродукти ІІ : глави от едър рогат добитък , гръдна кост , хрущялна лопатка , пилешки глави и крака . Различни видове булгур : оризов , от елда , овесени ядки , царевичен , пшеничен , от просо ; брашно от елда и т. н. , без пшенична грис . От булгура се изготвя смес в зависимост от наличността в момента , добре е съставките да не са по-малко от три . Зеленчуци : моркови , зеле , тиква , тиквички , ябълки , (ТОПИНАМБУР) , брюква (вид сладка ряпа) , турнепс (кръмна ряпа) , кръмно цвекло . Зеленина : ядливи диворастящи треви и стъбла и листа от градински култури . Грах : както с гладки , така и с "къдрави" семена . Хранителни добавки : нерафинирано растително масло , яйца , сол , трици , ръжено брашно (ръжен хляб ) , орехи , сушени листа от малина и коприва . По специалното предписание на ветеринарния лекар - витамини , минерални смеси , морско зеле . Млечнокисели продукти : КЕФИР , ПРОСТОКВАША , извара , ЙОГУРТ , СКВАШЕННЬІЙ ОБРАТ ....(много САО страдат от непоносимост към пълномасленото мляко) . Взаимозаменяемост на продуктите : Месо : морска риба = 1:2 (не по-често от два пъти седмично) Месо : извара = 1:1 Месо : (ОБРАТ) = 1:6 Месо : субпродукти І = 1:1,5 Месо : субпродукти ІІ = 1:3 Извара : (ОБРАТ) = 1:6 Извара : мляко = 1:4 (млякото да се използува само за получаване на извара) Кефир : подквасен (ОБРАТ) = 1:2 Основния рацион е пресмятан за възрастна кучка (с телесна маса 40-45 кг) в състояние на анеструс (т. е. липса на разгоненост) независимо от сезона . Основен рацион А (4 дни седмично ) Месо 600 г Булгурена смес 500 г Трици 100 г Зеленчуци 300 г Растително масло 20 г Сол 3 г Основен рацион Б (1 ден седмично) Субпродукти І 1500 г Ръжено брашно 200 г или ръжен хляб 400 г Яйце - 1 бр. Грах 300 г Растително масло 20 г Сол 3 г Основен рацион В (1 ден седмично) Извара 900 г Кефир 1 л или (ОБРАТ) 2 л Зеленчуци 400 г Яйце - 1 бр. Основният рацион кучето получава през пролетта и есента , а също и през зимата при отглеждане в отоплявано помещение , ако не е предписан някой от специалните рациони . Веднаж седмично се препоръчва "гладен ден" : всички възрастни здрави кучета , ако ветеринарят не е предписал друго , получават само вода . През зимата ако в рациона са включени кисели (подквасени) зеленчуци - зеле и подобни , трябва да се изключи солта . Добре е яйцата да се дават варени , доколкото суровият белтък е инхибитор на еднин от храносмилателните ензими . През зимата при отглеждане на двора или в неототплявано помещение трябва да бъде увеличено количеството на белтъчините с около 30 % , а на въглехидратите - с 50 % . През лятото белтъчините се намаляват с около 30 % , въглеводородите от булгурените смеси намаляват с 50% , но пък , доколкото това е възможно , увеличават количествата на зеленчуците и изобщо на зеленината . Добре е да се въведе вегетариански ден , когато кучето да се храни съ задушени в растително масло зеленчуци , давайки му до насита нападали по земята круши , ябълки , сливи и др. подобни . Основен зимен рацион Д (4 дни в седмицата ) Месо 800 г Булгурена смес 750 г Зеленчуци 300 г Трици 100 г Растително масло 20 г Сол 3 г Основен зимен рацион Б ( 1 ден седмично ) Субпродукти І 2000 г Грах 300 г Ръжено брашно 300 г или ръжен хляб 600 г Растително масло 20 г Сол 3 г Яйце - 1 бр. Основен зимен рацион В ( 1 ден седмично ) Извара 1100 г Зеленчуци 400 г Булгурена смес 500 г Кефир 1 л или (ОБРАТ) 2 л Яйце 1 бр. *********************** ТУК Е СРЕДАТА НА СТАТИЯТА ***************************** Внимание ! При хранене с квасени зеленчуци да не се добавя сол . Основен летен рацион А ( 4 дни седмично) Месо 400 г Булгурена смес 250 г Зеленчуци 300 г или зеленина 150 г Трици 100 г Растително масло 20 г Основен летен рацион Б ( 1 ден седмично ) Субпродукти І 1000 г Грах 300 г Ръжено брашно 100 г или ръжен хляб 200 г Зеленина 150 г Растително масло 20 г Сол 3 г Яйце 1 бр. Основен летен рацион В ( 1 ден седмично ) Извара 500 г Зеленчуци 500 г Кефир 1,5 л или ОБРАТ 3 л Яйце 1 бр. С П Е Ц И А Л Н И Р А Ц И О Н И Бременност Зимен рацион А ( 4 дни седмично) Месо 1000 г Булгурена смес 750 г Зеленчуци при желание не повече от 300 г Трици 100 г Растително масло 20 г Витаминно-минерален комплекс по указание на ветеринарния лекар . Зимен рацион Б ( 1 ден седмично ) Субпродукти І 2000 г Грах 300 г Ръжено брашно 100 г или ръжен хляб 200 г Растително масло 20 г Яйце 1 бр. Витаминно-минерален комплекс по указание на ветеринарния лекар . Зимен рацион В ( 2 дни седмично ) Извара 1200 г Зеленчуци при желание не повече от 300 г Булгурена смес 500 г Кефир 1 л или ОБРАТ 2 л Яйце 1 бр. Витаминно-минерален комплекс по указание на ветеринарния лекар. Внимание ! От втората половина на бременността , когато се въвежда специалния рацион , се отменят гладните дни . Храната се дава два пъти дневно , при ///лошо изяждане /////в предродовия период - до три пъти . В основния рацион количеството на белтъчините се увеличава с около 50 % , през зимния период - със 75 % , през лятото - с 30 % . Въглехидратите в рациона почти не се променят , да се предпочитат лесноусвоими булгурени смеси . Специално внимание обърнете на витаминно-минералното подхранване , какво именно да изберете , се посъветвайте със своя ветеринарен лекар . По време на лактация рационът да не се променя , ежедневно да се добавят по 50 г орехи (тегло на несчуканите орехи ) , половин литър отвара от листа от коприва и малина и 1 л кефир . Бременност Летен рацион А ( 4 пъти седмично ) Месо 800 г Булгурена смес 250 г Зеленчуци при желание не повече от 500 г Трици 100 г Растително масло 20 г Витаминно-минерален комплекс по лекарско предписание . Летен рацион Б ( 1 ден седмично ) Субпродукти І 2000 г Грах 300 г Ръжено брашно 100 г или ръжен хляб 200 г Растително масло 20 г Яйце 1 бр. Витаминно-минерален комплекс по лекарско предписание . Летен рацион В (2 дни седмично ) Извара 1000 г Зеленчуци при желание не повече от 500 г Булгурена смес 250 г Кефир 1 л или ОБРАТ 2 л Яйце 1 бр. Витаминно-минерален комплекс по лекарско предписание . Кученца на възраст 1-2 месеца (ежедневно) Месо 150 г Извара 300 г Кефир 250 г Булгурена смес 100 г Зеленчуци 50 г Яйце (всеки трети ден) - 1 бр. Внимание ! Гладни дни няма , хранене 4-5 пъти дневно . Кученца на възраст 2-4 месеца Рацион А (3 дни седмично) Месо 360 г Булгурена смес 200 г Трици 40 г Зеленчуци 150 г Растително масло 5 г Рацион Б ( 1 ден седмично ) Субпродукти 700 г Грах 100 г Ръжено брашно 80 г или ръжен хляб 160 г Растително масло 5 г Рацион В ( 3 дни седмично ) Извара 540 г Зеленчуци 200 г Кефир половин л Яйце 1 бр. Внимание ! Гладни дни няма , хранене 3-4 пъти дневно . Ветеринарният лекар индивидуално назначава на кученцата витаминно-минерални добавки . Кученца на възраст 4-6 месеца Рацион А (3 дни седмично ) Месо 600 г Булгурена смес 375 г Трици 70 г Зеленчуци 180 г Растително масло 10 г Рацион Б (1 ден седмично) Субпродукти 1500 г Грах 225 г Ръжено брашно 150 г или ръжен хляб 300 г Растително масло 10 г Р А Ц И О Н В (3 дни седмично ) Извара 900 г Зеленчуци 240 г Кефир 1 л Яйце 1 бр. Внимание ! Гладни дни няма , хранене 3-4 пъти дневно . Кученца на възраст 6-8 месеца Р А Ц И О Н А ( 3 дни седмично ) Месо 720 г Булгурена смес 500 г Трици 100 г Зеленчуци 300 г Растително масло 15 г Рацион Б (1 ден седмично ) Субпродукти 1800 г Грах 300 г Ръжено брашно 200 г или ръжен хляб 400 г Растително масло 15 г Рацион В ( 3 дни седмично ) Извара 1080 г Зеленчуци 400 г Кефир 1,2 л Яйце 1 бр. Внимание ! Гладни дни няма , хранене - 2-3 пъти дневно . Кученца на възраст 8-12 месеца Рацион А ( 3 дни седмично ) Месо 750 г Булгурена смес 600 г Трици 120 г Зеленчуци 300 г Растително масло 20 г Рацион Б (1 ден седмично ) Субпродукти 1875 г Грах 360 г Ръжено брашно 240 г или ръжен хляб 480 г Растително масло 20 г Рацион В ( 3 дни седмично ) Извара 1125 г Зеленчуци 400 г Кефир 1,25 л Яйце 1 бр. Внимание ! Гладни дни няма , хранене - 2 пъти дневно . Кучета на възраст 12-15 месеца (млади) Рацион А ( 3 дни седмично ) Месо 750 г Булгурена смес 500 г Трици 100 г Зеленчуци 300 г Растително масло 20 г Рацион Б ( 1 ден седмично ) Субпродукти 1875 г Грах 300 г Ръжено брашно 200 г или ръжен хляб 400 г Растително масло 20 г Рацион В (2 пъти седмично ) Извара 1125 г Зеленчуци 400 г Кефир 1,25 л Яйце 1 бр. Внимание ! При младите кучета се въвежда един гладен ден седмично , ако ветеринарният лекар не препоръча друго . Хранене 2-1 път дневно . За всички възрастови групи кучета е задължително витаминно - минералното подхранване по лекарско предписание . Г О Т О В И Х Р А Н И През последните години рязко се измени пазарът на кучешки храни . Преди 5-7 години под "специални храни" се разбираха различни булгурени смеси от ІІ - ра категория , различни субпродукти , месни и костни отпадъци . Сега съществува широк асортимент от месни консерви , пълноценни и непълноценни храни , а така също и различни вкусови и хранителни добавки ( кости , пелети , колбаси и т. н. ) специално предназначени за кучета . Как да приемаме цялото това разнообразие ? Месните консерви и СУБЛИМИРАНОТО месо са достатъчно удобни и годни като заместител на месото . Хранейки с тях , нека не забравяме , че количеството на витамините в тях е понижено и че кучето няма много-много да използува челюстите си . Затова при хранене с консерви или СУБЛИМАТ непременно трябва да се дават естествени или изкуствени кости . Качеството на пълноценните храни пряко зависи от фирмата - производител . Читателите трябва да имат предвид , че най-арогантната и натраплива реклама изобщо не е гаранция за за добра храна . Използувайки храните дори на най-добрата фирма , внимателно прочетете инструкцията . Проверете срока на годност . Убедете се , че дадената храна съответствува на потребностите точно на вашето куче , например "активити" е предназначена за работни кучета , "джуниър" - за растящи и т. н. Дозирайте храната точно според инструкциите и не я смесвайте с други храни - това може да доведе до нарушения в обмяната на веществата . Ако храната е суха , осигурявайте винаги достатъчни количества вода за пиене . Нашата практика показа , че при продължително хранене дори с най-висококачествени сухи храни средноазиатските овчарски кучета ТЕРЯЮТ ТЕЛО : животните стават прекалено стегнати , със суха , релефна мускулатура . Ние не знаем причината за това явление , но преминаването към естествено хранене бързо възвръща кучето в норма . Забележка на развъдника "Туркмен Кала" . Нашата практика показа , че скъпите сухи храни на реномираните фирми прекрасно повлияват на здравето на кучето . В нашия развъдник при съставянето на рациона се придържаме приблизително към 50 : 50 . Излизайки от реалиите на съвременния живот , според нас при храненето трябва да се съчетават естествените и сухите храни , внимателно наблюдавайки реакцията на организма на конкретното куче ( някои кучета "разцъфтяват" от сухата храна и имат храносмилателни проблеми от естествената , а при други реакцията е точно обратна ) . Запасяването със суха храна в къщи облекчава живота на стопанина за случай , когато няма да има време да приготвя естествена , а така също в качествените сухи храни се съдържат добре балансирани витамини и минерали . К Р А Й |